 Алергия към протеините на кравето мляко
|
|
улцеро- хеморагичен колит
|
|
Терминът " хранителна алергия " означава необичайна болестна реакция към определен вид храна, която се извършва с участието на имунната система на организма. Алергичните реакции към хранителни белтъци се наблюдават най-често сред децата - при кърмачета и до 3 годишна възраст. У юноши и възрастни са редки. Храните, които се отличават като най-силни алергени при децата, са кравето мляко, яйцата, соята, фъстъците и рибата. Във възрастта до една година алергията към белтъка на кравето мляко се среща с най-висока честота - в 2% от кърмачетата, тревожи с основание родителите, поражда редица въпроси, свързани със същността на заболяването, с развитието му при израстването на детето, с възможностите за профилактика.
Какво представлява алергичната реакция? Алергичните реакции към белтъка на кравето мляко се наблюдават при деца с наследствена предразположеност към алергични заболявания. При среща на имунната система на детето с белтъка на кравето мляко ( най-силно алергизиращи са следните протеини - бета-лактоглобулин, алфа-лакталбумин, казеин ) се образуват специфични антитела от тип Иг Е, които се прикрепват към клетките, известни като мастоцити и базофили. При хранене с краве мляко тези антитела предизвикват отделяне на хистамин и други вещества, които причиняват клиничните симптоми на алергия. Възможни са и други пътища за възникване на алергична реакция към хранителни белтъци, и при тях се наблюдава семейна обремененост за алергия.
Какви са симптомите на алергичната реакция след прием на хуманизирано или натурално краве мляко? Реакциите от страна на кожата се представят от различни обриви, често уртикария. Това са сърбящи, надигнати червени петна, понякога придружени от оток на кожата, силно неспокойствие на детето, обикновено се появявт до 1 час след прием на млякото.  Необходима е спешна консултация с лекар поради възможността за развитие на реакция, която да застраши живота на детето ни. Атопичниият дерматит е друга кожна реакция. Обривът е сърбящ, прилича на този при морбили, отделят се люспи, има характерно разположение - по лицето, главата, крайниците.
Оплакванията от страна на храносмилателната система са чести - гадене, повръщане, коремни болки, диария със или без примеси на кръв. Неразпознатата навреме и нелекувана алергия към белтъка на кравето мляко може да предизвика тежки промени в чревната лигавица, които са причина за значително изоставане на физическото развитие на децата.
Един доста оспорван въпрос е дали кърмаческите колики са проява на алергия към белтъка на кравето мляко. Научните проучвания отговарят с "не". Около 20% от кърмачетата имат колики през първите 4 месеца от живота си. Те не зависят от храната на майката-кърмачка, нито от вида на хуманизираното мляко. Преодоляват се с повече внимание от страна на родителите, с много търпение и грижи за облекчаването им като например полюшване, поставяне по корем и погалване.
Алергията към белтъка на кравето мляко може да се прояви и със оплаквания от страна на дихателната система, например хрема, кихане, сърбеж, сълзене на очите, свиркане на гърдите, бронхиална астма. Тези прояви са редки. Най-значими за кърмачетата остават проявите от страна на кожата и храносмилателната система.
При наличие на някои от горните оплаквания е наложително търсенето на компетентна лекарска помощ. Поставянето на диагнозата " алергия към белтъка на кравето мляко " не винаги е лесно и бързо. Различни други състояния наподобяват алергичната реакция или трябва да се изключат преди да се постави със сигурност диагнозата. Снемането на подробна анаманеза има за цел да потърси връзка между приема на краве мляко и оплакванията на детето. Диагнозата се основава на наблюдението за изчезване на болестните симптоми след изключване на кравето мляко, а при необходимост - извършване на провокация с мляко и следене за поява на същите симптоми. Допълнителни изследвания в тези случаи не се налагат.
Лечението на кърмачетата се свежда до спиране на храненето с хуманизирано или натурално краве мляко и преминаване към хипоалергенно, диетично мляко. Ако кърмачето е на смесено хранене, би трябвало да се положат усилия за стимулиране на майчината кърма, като се осигури спокойствие и добро хранене на майката, правилен режим на кърмене, уместно е предписване и на церукал, за което е необходима консултация със семейния лекар.
Млеката, които се препоръчват при алергия към белтъка на кравето мляко, са получени чрез екстензивна хидролиза (топлинна и/или ензимна обработка) на белтъците на кравето мляко с цел получаване на продукт с ниска алергенност, който да осигури нормалното развитие на децата. Известни са два вида такива млека: на базата на хидролизиран казеин - Nutramigen, Pregomin; и на базата на хидролизиран суроватъчен белтък - Alfare, Pepti-Junior. Първите се отличават с недобри вкусови качества, докато вторите са много по-вкусни, но доста скъпи. Кое мляко да се подбере, е въпрос на преценка на лекаря-специалист. В много редки случаи на тежки алергични реакции, включително и към описаните диетични млека, се налага включване на елементно мляко, което се състои от свободни аминокиселини. Такова мляко е Nutri-Junior. След навършване на 6-месечна възраст може да се приложи и специална месна диета -смес от агнешко месо, ориз, картофи, плод и зеленчук. На последно място се препоръчва соево мляко - Nutrilon-soja, Frisosoy. Знае се, че 30% от кърмачетата, алергични към белтъка на кравето мляко, а алергични и към соевия белтък. Широкото използване на соевите млека се дължи на ниската им цена, както и на значително по-добрия вкус. Неотменна част от лечението на децата с хранителна алергия, е и обучението на родителите им. Необходимо е внимателно прочитане на съдържанието на предлаганата готова храна с цел избягване внасянето и на минимални количества краве мляко. Умението да се справят с остра, тежка алергична реакция чрез подкожно поставяне на адреналин, би спасило живота на техните деца.
Какъв е естествения ход на алергията към белтъка на кравето мляко? Обичайно след 3-годишна възраст тя " се израства ", развива се клинична толерантност към млякото. До навършване на 1 година не се правят опити за обременяване с мляко. В зависимост от състоянието на детето лекарят преценява кога ще стане това на 1, 2 или 3 годишна възраст, винаги в клинична обстановка. Обикновено обременяването с натурално мляко се предхожда от внасяне на млечен продукт - краве сирене, краве масло, телешко месо, мляко, смесено с друга храна. Въпреки еднаквия си антигенен състав, това са продукти, получени и обработени по различен начин, което намалява антигенността им, понасят се добре, предполагат нормално понасяне и на млякото. В много малък процент децата остават завинаги алергични към млякото, не го приемат под никаква форма.
И все пак, след всичко казано до тук остава родителското безспокойство, остава един от най-загрижените ни родителски въпроси - " как да предотвратим подобно заболяване при другите деца в семейството ни ". Единствена възможност за предпазване или отлагане на хранителната алергичната реакция, е полагането на грижи за запазване на майчината кърма. Към майчината кърма няма алергия. Възможно е пренасяне на бета-лактоглобулин с майчината кърма, и развитие на алергична реакция у кърмачето. За да се избегне това е необходимо правилно хранене на майката като се ограничи употребата на млечни продукти. В семейства със значителна обремененост с алергични заболявания и невъзможност за кърмене, се препоръчва хранене на кърмачето с частично хидролизирано мляко, каквото е Nan HA, или хидролизат на кравето мляко, избягване на тютюнопушенето и инхалаторните дразнители у дома. С наследствената обремененост по отношение на алергичните заболявания все още медицината не може да се бори. Може да лекуват алергичните заболявания, може да дава знания и препоръки за справянето с тях. Ръцете, сърцата и умовете на родителите допринасят в най-голяма степен за здравето на децата.
Д- р Емилия Пантелеева
към съдържанието
Улцеративният колит е заболяване на дебелото черво ( колон ), което се характеризира с възпаление и разязвяване на лигавицата му. Най- честите симптоми са диария, кръв в изпражненията и коремни болки. Може да бъде засегната само най- долната част на червото ( ректума )- тогава заболяването се ознчава като проктит, а при въвличането преимуществено на лявата страна на дебелото черво като ограничен или дистален колит. При поражение на целия колон, заболяването се означава като панколит. Улцеративният колит трябва да се разграничава от друго възпалително чревно заболяване- болестта на Crohn, с което има някои общи симптоми. Улцеративният колит засяга само дебелото черво. Патологичните изменения при него са максимално проявени в ректума, налице е тенденция за прогресивно засягане на по- горни етажи на колона, без при това да има междинни участъци с незасегната чревна лигавица. Болестта на Crohn може да увреди всеки един участък на стомашно- чревния тракт, като много често между болестно поразените участъци има междинни с напълно нормална лигавица. Докато при улцеративния колит възпалителните увреждания засягат само повърхностния слой ( лигавицата ) на червото, при болеста на Crohn чревната стена е поразена в цялата си дебелина. Тези две заболявания олицетворяват най- сериозната дебелочревна патология и трябва да бъдат разграничавани от други, много по- чести, с доброкачествен ход болести като спастичния колит, или синдрома на раздразнен колон.
Улцеративният колит е заболяване на младата възраст, като засегнатите са обичайно под 30 години, но в действителност болестта може да се развие в шестата, седмата, или по- късна декади на живота. Наблюдава се по- честата му инцидентност сред еврейската популация.
Известно е, че улцератиивният колит и болестта на Crohn показват склонност към фамилно разпространение и то може да се наблюдава при около 20 % от болните. Все още продължават усилията за откриване на специфичен ген, който да е отговорен за развитието на тези заболявания. Едва тогава ще бъде възможно да се каже със сигурност кой друг член от една фамилия ще развие заболяване.
Какви са симптомите на Улцеративния колит
Първият и най- чест симптом е прогресираща по тежест диария. Изпражненията в повечето случаи съдържат кръв в различно количество. Обичайни прояви са спастичните коремни болки, чести- в някои случаи неефективни позиви за ходене по- голяма нужда, загуба на апетит, намаляване на теглото. При децата израстването на височина е отчетливо забавено.
Как се поставя диагнозата
Опорна точка за нея са описаните по- горе симптоми. Първоначално улцеративният колит трябва да бъде разграничен от някои инфекциозни заболявания, проявяващи се с кървава диария, както и от такива като например дивертикул на дебелото черво, полипоза, или рак. Това най- добре се изяснява чрез сигмоидоскопиия, или тотална колоноскопия. С помощта на тези инструментални техники може да се огледа лигавицата на дебелото черво и се потърсят характерни промени в нея, както и да се вземе тъкано парченце за микроскопска диагноза. Описание и илюстрация на колоноскопията Вие може да намерите в страницата ни някои инструментални изследвания при стомашно-чревни заболявания
.
Как се лекува улцеративния колит
Понастоящем не са известни медикаменти, които да излекуват дефинитивно това заболяване, но съществуват различни схеми повлияващи благоприятно възпалителния процес, като позволяват заздравяване на язвените дефекти и в крайна сметка премахват основните симптоми- диария, ректално кървене, коремни болки.
При лечението на улцеративния колит се прилагат три основни типа медикаменти. Те са :
1. Аминосалицилати: Това са препарати подобни на Аспирина. В тази група влизат производните на 5- аминосалициловата киселина ( 5-ASA, Mesalamine, Salofalk ) и sulfasalazine ( Slazopyrin ). Те могат да се приемат както през устата, така и под формата на свещи и микроклизми. Препаратите от тази група се прилагат самостоятелно когато формата на заболяването е преценена като лека, или умерена. Използват се и за предотвратяване рецидиви на заболяването.
2. Кортикостероиди: Основните групи медикаменти тук включват prednisone, methylprednisolone, budesonide.Те могат да се прилагат през устата, ректално, или венозно. Включват се в лечението на умерените и главно на тежките форми на заболяването.
3. Имуномодулиращи препарати: тук се включват медикаменти като azatioprine, 6- mercaptopurine, cyclosporine, tacrolimus.Тази група медикаменти повлиява имунните клетки имащи пряко участие за възникването на възпалителния процес в чревната лигавица. Приемат се през устата и се включват в лечебната схема когато аминосалицилатите, или кортикостероидите не са в състояние да овладеят симптомите на заболяването.
Тъй като чревна бактериална инфекция може да стои в основата на поддържането на възпалителния процес, при част от болните се прилагат и продължителни, често комбинирани курсове на антибиотици.
С принципите на диетичното хранене при възпалителните заболявания на дебелото черво можете да се запознаете в следната страница.
Каква е ролята на хирургията при лечението на улцеративния колит
При малка част от болните медикаментозното лечение не дава задоволителен резултат, или усложненията на заболяването са твърде съществени. Именно при тях се обсъжда възможността за хирургична намеса. При нея се отстранява цялото дебело черво и ректума с конструиране на протиоестествен анус. След отстраняване на колона заболяването се излекува. Някои по- нови хирургични техники позволяват да се избегнат неудобствата на създадения противоестествен анус.
Кои са приченителите на улцеративния колит
Лекарите все още не знаят точния причиняващ фактор. Те не вярват, че това са стреса, храни, или инфекции. Някои проучвания показват, че при улцеративния колит защитните сили на организма започват да действуват срещу някои телесни субстанции ( вероятно с произход от дебелочревния тракт ), които тялото по една, или друга причина възприема като чужди за него. Тези чужди субстанции ( антигени ) отключват и по-нататък поддържат неконтролируемо възпалителния процес в лигавицата на дебелото черво.
към съдържанието
|
Асоциация на чернодробно трансплантираните в България
